„Соларни селища“: Как Китай стана лидер в зелената енергия в света?

От един от най-големите замърсители на планетата страната стана най-големият производител на възобновяема енергия

Play Vi

В продължение на десетилетия бързата индустриализация в Китай дава приоритет на икономическия растеж пред последиците за околната среда. От един от най-големите замърсители на планетата страната стига до лидер в зелената енергия.

Как Китай стана най-големият производител на възобновяема енергия в света - разказваме в „Соларни селища“.

В началото на XX век градове като Пекин и Шанхай редовно се сблъскват с тежко замърсяване на въздуха. Спешната нужда от решаване на проблемите с качеството на въздуха, съчетана с голямата зависимост на Китай от въглищата, катализира търсенето на възобновяеми енергийни източници.

Китайското правителство инвестира над 30 млрд. долара в зелени технологии. През 2013 г. Китай минава през своя така наречен „въздушен aпокалипсис“, когато нивата на замърсяване достигат рекордните 30 пъти над безопасните препоръчани от СЗО.

Продължителният и опасен смог предизвиква обществено недоволство и международна загриженост. Екологичната криза е катализатор за още по-рязък завой към чистите източници на енергия, а 2014-та - годината след големия смог, е смятана за начало на Китайската соларна революция.

Като използва огромния си производствен капацитет и прилага силни правителствени политики, Китай увеличава значително капацитета си за слънчева енергия. Соларните технологии са плод на работата и откритията на европейски и американски учени, но китайските изследователи и инженери са пионери в развитието, намаляването на разходите и повишаването на ефективността им.

Почти половината от китайския износ на соларни панели през 2023 г. е бил за Европа. Не липсват обаче частните случаи и оплакванията от качеството, предлагано от някои компании. Значителното производство на соларни продукти в Китай изправя страната пред проблеми със свръхкапацитета.

Много сектори произвеждат повече отколкото вътрешния пазар може да поеме. А свръхпредлагането от своя страна довежда до спад на цените на готовите соларни панели в Китай, до срив на световните цени и до по-високи вносни мита. Това от своя страна води до нова вълна - по-големите в бранша местят складовите си бази извън Китай, а други започват изграждат дъщерни фабрики в Европа.

Стойността на китайския износ на зелени технологии ще надхвърли 340 милиарда щатски долара през 2035 г. Това е приблизително равностойно на прогнозните приходи от износ на петрол на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, взети заедно през 2024 г.

По прогнози до 2030 г., на Китай  ще се падат почти 60% от всички инсталирани мощности за възобновяеми енергийни източници в света. Това би направило азиатската държава дом на почти половината от общия капацитет за възобновяема енергия в света до края на това десетилетие.

Електрификацията на селските райони е част от по-широката стратегия на Китайската държава за преодоляване на неравенството между селските и градските райони. За много села соларните микромрежи и автономните системи осигуряват не само електричество, но и дават възможност за достъп до чиста вода, охлаждане на храни и лекарства, и подкрепа за местния бизнес.

Но историята на слънчевата индустрия на Китай не е без своите предизвикателства. Екологичните въпроси, свързани с производствените практики, добивът на суровини от критично значение и социалните последствия от бързия растеж, повдигат важни въпроси. Как може индустрията да балансира иновацията с устойчивостта?