Европа е шампион по рециклиране на фотоволтаици

До 2050 г. отпадъците от PV модули може да надхвърлят 200 млн. тона в глобален мащаб

Европа е глобалният шампион по рециклиране на фотоволтаични панели, начело с Италия и Германия. Азиатските страни изостават, но също ускорено разработват схеми за справяне с PV отпадъците. Тенденцията е белязана от динамични промени в регулаторната среда. 

Европа продължава да определя световния стандарт за управление на остарелите фотоволтаични отпадъци чрез своята Директива за отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО). Директивата изисква от всички държави-членки на ЕС или да управляват свои собствени схеми за обратно приемане и рециклиране, или да се присъединят към схеми за съответствие на производителите, като установяват цели за оползотворяване от 85% и нива на рециклиране от 80%.

През 2022 г. европейските страни са събрали почти 50 000 тона отпадъци от фотоволтаични модули от 18 страни. Това е значително повече от предходните години. Италия е водеща с 21 500 събрани тона, следвана от Германия с 16 500 тона, което представлява най-голямото количество сред страните от ЕС.

Това сочат данните от нов, подробен доклад от IEA PVPS Task 12, който разкрива как страните по света управляват нарастващите обеми на излезли от употреба соларни модули, прилагат разпоредби и мащабират инфраструктурата за рециклиране, за да се справят с очакваното увеличение на фотоволтаичните отпадъци през следващите десетилетия.

Цифрите за Европа отразяват както растежа на европейския пазар на слънчева енергия, така и нарастващите обеми модули, достигащи края на жизнения си цикъл. В Германия обемът е нараснал значително, като прогнозите сочат, че обемите на отпадъците биха могли да достигнат между 400 000 и 1 милион тона до 2030 г.

Инфраструктурата за рециклиране се развива, за да отговори на това търсене. Германската група компании Reiling управлява най-голямото специализирано съоръжение за рециклиране на фотоволтаични системи в Европа в Мюнстер, с капацитет от 50 000 тона годишно.

Междувременно организираната система на Франция, управлявана от организацията с нестопанска цел Soren, е преработила 7143 тона през 2024 г., постигайки процент на рециклиране от 86,81%.

Азия наваксва

Извън Европа различните страни разработват различни подходи за управление на фотоволтаичните отпадъци.

Япония, макар да няма специфично законодателство за фотоволтаичните отпадъци, е преработила приблизително 2079 тона модулни отпадъци през 2022 г. От тях 1638 тона са рециклирани, а останалите са използвани повторно.

Страната също така се насочва към по-структуриран подход. Японските власти са изготвили регламент, който би направил задължително рециклирането на фотоволтаични модули с изтекъл срок на експлоатация и би създал схема за плащане, управлявана от независима организация.

Южна Корея е предприела различен подход. Тя е въвела регламенти за разширена отговорност на производителя (EPR) за фотоволтаични модули от 2023 г. През първата си година системата надмина очакванията, рециклирайки 688 тона при цел от едва 159 тона. Страната е създала мрежа от специализирани компании за рециклиране в пет регионални центъра с общ капацитет от 14 725 тона годишно.

Китай, най-големият пазар на фотоволтаични системи в света, е изправен пред най-значителното предизвикателство. Прогнозите сочат, че кумулативните обеми на фотоволтаични модули с изтекъл срок на експлоатация биха могли да достигнат 1 милион тона до 2030 г. при сценарий на нормални загуби или 4 милиона тона при сценарий на ранни загуби. Няколко големи китайски компании вече са изградили линии за рециклиране на фотоволтаични модули, включително State Power Investment Group и JinkoSolar.

Технологични тенденции

Технологичният ландшафт при PV рециклирането непрекъснато се развива. Научноизследователските и развойните проекти се фокусират върху оползотворяването на висококачествени материали, а не само върху постигането на високи нива на рециклиране по тегло.

Финансирани от Европейския съюз проекти като PHOTORAMA и EVERPV разработват многоетапни пилотни линии, които могат да обработват както кристален силициев диоксид, така и тънкослойни модули. Целта им е нива на оползотворяване от порядъка на 95-98% за металите.

Тези проекти изследват авангардни подходи за деламиниране, включително рязане с диамантена тел, технология с водна струя и инфрачервени лампи. Фокусът се измества от проста механична обработка към методи за химическо оползотворяване, които могат да извлекат материали с висока чистота, подходящи за повторна употреба в нови фотоволтаични модули или други висококачествени приложения.

Японските изследвания, подкрепени от NEDO, целят нива на оползотворяване на материали над 80%, като същевременно поддържат нетните разходи за обработка под 3 японски йени на ват. Австралийските проекти се стремят към още по-високи нива на оползотворяване, като целят над 95% за сребро, мед, силиций и стъкло.

Икономически предизвикателства

Въпреки технологичния напредък, икономиката на рециклирането на фотоволтаични системи остава предизвикателство. В доклада се отбелязва, че настоящите ниски обеми, ограничените технологии за рециклиране, логистичните предизвикателства и слабо развитите пазари за рециклирани материали водят до „сценарии с високи разходи и ниски приходи“ за рециклиране на фотоволтаични модули.

В Съединените щати разходите за рециклиране могат да надхвърлят 14 долара на модул, докато изхвърлянето на отпадъци в депа струва едва 1-5 долара. Тази разлика в разходите представлява една от най-значимите пречки за сектора пред устойчивото управление на отпадъците от края на жизнения цикъл.

В резултат на това компаниите инвестират в специализирано оборудване и процеси за рециклиране на фотоволтаични системи, докато някои проучват мобилни рециклиращи устройства, които могат да бъдат разположени директно на местата за извеждане от експлоатация, за да се намалят транспортните разходи.

Регулаторна среда

Отвъд установената правна рамка в Европа регулаторният пейзаж се развива в световен мащаб. Австралия очаква да въведе задължителна програма за управление на продуктите до 2025 г., докато няколко щата в САЩ са приели или разработват специфични разпоредби за края на жизнения цикъл на за фотоволтаичните системи.

Докладът определя тази регулаторна еволюция като ключова за развитието на индустрията. „Необходимо е по-нататъшно подобрение в рециклирането на фотоволтаични модули след края на жизнения цикъл (EFL) и свързаната с него логистика и развитие на вторичния пазар, за да се отговори на бъдещото търсене на материали на цена, сравнима с производството на първични материали“, заключават авторите.

Поглед напред

Прогнозите показват, че до 2050 г. кумулативният обем на отпадъците от фотоволтаични модули би могъл да надхвърли 200 милиона тона в световен мащаб. Докладът подчертава, че устойчивите решения изискват интегриране на „регулаторни и технологични подходи“, адаптирани към специфичните условия на всеки регион.

Успехът ще зависи не само от разработването на по-добри технологии за рециклиране, но и от създаването на икономически стимули, установяването на мрежи за събиране и изграждането на пазари за рециклирани материали.

Преходът от днешните експериментални усилия за рециклиране към утрешните операции в индустриален мащаб представлява едновременно предизвикателство и възможност за фотоволтаичната индустрия.

Източник: TechNews.bg

22/10/2025